За да виждате този флаш Ви е нужен
Adobe Flash Player версия 8 или по-висока!

Get Adobe Flash player



ДОЦ. Д-Р ИВАН ИВАНОВ : „СЪС СВОИТЕ РЕШЕНИЯ КЕВР ДОПРИНАСЯ ЗА ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЗАРА НА ПРИРОДЕН ГАЗ, КОЯТО ЩЕ ИМА КЛЮЧОВО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИКАТА И НА ЦЯЛАТА ПАЗАРНА СРЕДА“

23.11.2015 г.

    Председателят на регулатора участва в Кръгла маса за диверсификация на доставчиците на природен газ в България

     „По отношение на природния газ, България все още е един от последните енергийни острови в Европа. Това излага страната ни на сериозни рискове от гледна точка на нейната енергийна независимост“. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране доц. д-р Иван Иванов на проведената Кръгла маса „Диверсификация на доставчиците на природен газ в България.Актуални възможности за навлизане на нови международни търговци в местния пазар и възможни пречки“. Основната цел на дискусията е разкриването на практически възможности българската индустрия да купува природен газ директно от компании- доставчици, което, от една страна, ще създаде конкуренция на българския пазар на природен газ чрез алтернативни доставки, а от друга – дава възможност за постигане на по-ниски цени на синьо гориво за бизнеса. В проявата, чийто домакин беше Представителството на Европейската комисия в София, участваха мениджъри на водещи български и чуждестранни компании в областта на природния газ – GDF Suez, OMV Petrom, Cheniere, Total E&P Bulgaria BV, Nobel Clean Fuels Ltd., DEPA S.A, White&Case, „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД.

    В своята презентация пред участниците в Кръглата маса, председателят на КЕВР посочи основните три направления, очертаващи проблемите в областта на природния газ у нас в момента - наличието само на един доставчик, липсата на реверсивни връзки към съседните държави и отсъствието на значителен местен добив. Тези три фактора обуславят и липсата на конкуренция и на сигурност на доставките на природен газ, каза доц. Иванов. В тази връзка е необходима диверсификация на доставките чрез увеличаване на местния добив и изграждането на междусистемните газови връзки. Той напомни, че на 10 декември т.г. предстои подписването на окончателното инвестиционно решение с Гърция, което ще направи необратимо изграждането на тази междусистемна връзка. Освен тези връзки, като важни приоритети бяха посочени увеличаването на капацитета на подземното газохранилище в Чирен, което е необходимо условие България да изпълни плана си да се превърне в газоразпределителен център, както и разширяването на газопреносната ни система.

    Изнасяйки конкретни данни за степента на сигурност на газовите доставки за България, председателят на КЕВР посочи, че по показателя “N минус 1” в Регламент 994/2010 на ЕК за измерване сигурността на доставките за крайните потребители, България към момента е с коефициент 47 като изискването е този коефициент за страните–членки да бъде 100. Според регламента, България трябваше да достигне стойност 100 за показателя „N минус 1“ до декември 2014 г. В момента обаче страната ни е с най-нисък коефициент в Централна и Източна Европа, като подобно е състоянието само в Гърция и Македония. Коефициентът “N минус 1” означава, че само 47% от потреблението в статистически най-студения зимен ден за последните 20 години може да бъде осигурено при прекъсване на доставките по основния газопровод от Русия, каза доц. Иванов.

    „През следващото десетилетие следва да се отчита и тенденцията за намаляване ролята на традиционната инфраструктура-газопроводите за сметка на доставки от терминали за втечнен и компресиран природен газ“, прогнозира доц. Иванов. Според него една от опциите за диверсификация на газовите доставки е планираното изграждане на терминали за внос на втечнен газ в региона, които биха подпомогнали постепенното преодоляване на зависимостта от един доставчик. Сред тях той отбеляза терминалите в Кърк, Хърватия; в Александруполис - Гърция; в залива Сарос в Турция и в Констанца, Румъния, където ще се доставя компресиран природен газ от пристанището Поти в Грузия, с първоизточник находището Шах Дениз 2 в Азербайджан.

    Наред с националното законодателство, сред актовете на ЕС, които са от ключово значение за либерализацията на пазара на природен газ доц. Иванов открои т.н. Газова директива, както и регламенти, свързани с условията за достъп до газопреносната мрежа и създаването на Мрежов кодекс за разпределение на капацитета. Като други важни елементи от европейската нормативна рамка в сектор природен газ, доц. Иванов посочи и регламентите за мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи, както и за интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро.

    Спирайки се на ролята и функциите на КЕВР в областта на природния газ, пред участниците в Кръглата маса доц. д-р Иван Иванов направи преглед на действащата регулаторна рамка и подчерта, че водещо начало в решенията на комисията са спазването на законовите правила, отчитането на обективните пазарни фактори и защитата на обществения интерес. Като основна цел в работата на регулатора той посочи насърчаването на либерализацията на пазара при стриктно спазване на националното и европейското законодателство. Промените, които сега се подготвят от КЕВР, целят създаването на свободен и недискриминационен достъп до газовата мрежа и съоръженията от търговците и снабдителите с природен газ. Те целят също и създаване на възможности всеки участник да сключва двустранни сделки за внос на природен газ или да купува количества от местен добив.

     „Със своите решения, основани на ясни правила и методики, КЕВР допринася чрез постепенни промени да се постигне либерализация на националния пазар на природен газ. Това ще има ключово значение за развитието на българската икономика и на цялата пазарна среда“, каза в заключение доц. Иванов.



Галерия