Централизираното топлоснабдяване е колективна услуга. Присъединяването на сграда етажна - собственост се осъществява в цялост. Проектът част „ТОВК“за всяка сграда е един, а не индивидуален за всеки клиент и отказът от услугите на „Топлофикация“ може да стане единствено колективно. Законодателят е предвидил в Закона за енергетиката притежателите на най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение да декларират писмено отказа си от услугата пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване.

Видовете топлинна енергия в сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия за отопление. От своя страна Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Формирането на общото потребление е разписано в Наредбата за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия им обем по проект.

Клиентът е необходимо е да се обърне към съответното топлопреносно предприятие. В случай, че не е отстранен проблема може да се обърне до Комисията за енергийно и водно регулиране чрез топлопреносното предприятие за нарушаване на качеството на топлоподаването. Жалба може да се внесе и в Министерство на енергетиката.

Топлопреносното предприятие има право да спре топлоподаването само след предварително писмено предупреждение, когато:

1. клиентът не е заплатил дължимите суми за топлинна енергия повече от два месеца след срока посочен във фактурата;

2. клиентът не осигурява достъп на длъжностни лица на топлопреносното предприятие до имота си, а когато е самостоятелен Клиент - и в абонатната станция, като неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на Търговеца или Продавача и от двама свидетели, които не са служители и не са на граждански договор при топлопреросното предприятие и топлинния счетоводител;

3. е нарушена целостта на топлопреносната мрежа и абонатната станция от клиент или по причина, свързана с него.

1. Да се запознаят с разпоредбите на Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването;

2. Да подготвят всички съотносими документи;

3. Да подадат в съответното топлопреносно предприятие необходимото заявление за присъединяване към топропреносната мрежа.

1. Да изяснят причините за отказа от съответното топлопреносно предприятие;

2. В случай, че е установен проблем може да се обърнат до Комисията за енергийно и водно регулиране чрез топлопреносното предприятие.

Всяко топлопреносно предприятие има своя утвърдена тарифа за присъединяване към топлопреностната мрежа, която се заплаща при подаване на заявлението.

Комисията може да издаде лицензия за дейността „производство на електрическа енергия“ на лице, което отговаря на изискванията на Закона за енергетиката (ЗЕ), и в случай че енергийния обект е вече изграден и въведен в експлоатация с необходимите документи, издадени по реда и условията на Закона за устройство на територията, а така също и лицензия за същата дейност, в случай, че енергийния обект предстои да бъде изграден (основание чл. 39, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗЕ).

Всеки инвеститор преценява в кой момент да подаде в КЕВР заявление за издаване на съответната лицензия за дейността „производство на електрическа енергия“ чрез енергиен обект, който подлежи на лицензиране – централа с обща инсталирана електрическа мощност над 20 МW (по аргумент от чл. 39, ал. 4, т. 1 от ЗЕ).

Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) разпореждане с незавършени обекти на строителството или с имуществото, с което се осъществява дейността по лицензията, може да се извършва само в тяхната цялост след разрешение на комисията, включително при обявяване на лицензиант в несъстоятелност. Посочената разпоредба се прилага от Комисията за дружества, които притежават лицензия, издадена за дейностите по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Видно от разпоредбата на чл. 39, ал. 4, т. 1 от ЗЕ, не се изисква издаване на лицензия за производство на електрическа енергия от лице, притежаващо централа с обща инсталирана електрическа мощност до 20 MW включително. По смисъла на §1, т. 70 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) „централа“ е съвкупност от инсталации, съоръжения и спомагателни стопанства, свързани с технологични връзки, за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с обща инсталирана мощност не по-малко от 1 MW.

Лицензирането на дейността „производство на електрическа енергия“ е обвързано с критерия инсталирана мощност на една централа, като в ЗЕ няма изискване за кумулация (сумиране) на инсталираните мощности на всяка отделна електрическа централа, собственост на едно и също лице. С оглед изложеното, няма пречка едно и също лице да притежава отделни енергийни обекти (централи), всеки от които да е с инсталирана електрическа мощност до 20 MW включително, които нямат технологични връзки помежду си, и чиято обща инсталирана мощност на всички централи надвишава 20 MW, да осъществява дейността „производство на електрическа енергия“ без наличието на лицензия за тази дейност, издадена по реда и при условията на ЗЕ.