Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги. Съгласно чл. 198о, ал. 5 от ЗВ, ВиК операторът е търговец, държавно или общинско предприятие - юридическо лице, което има сключен договор с председателя на асоциацията по ВиК или с кмета на общината съгласно решение на общинския съвет за управление, поддържане и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услуги в границите на една или повече обособени територии, когато предоставянето на ВиК услуги е основната му дейност.

Съгласно чл. 198о, ал. 2 от ЗВ, в границите на една обособена територия само един ВиК оператор може да осъществява дейностите по ал. 1, с изключение на случаите по ал. 6.

Изключението по чл. 198о, ал. 6 от Закона за водите предвижда, че търговците, държавните или общинските предприятия - юридически лица, които извършват услуги по доставяне и пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер или дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не обслужват цялата обособена територия, а отделни потребители, осъществяват тези услуги съгласно изискванията на ЗВ и ЗРВКУ. По отношение на тези потребители те се смятат за ВиК оператори. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗРВКУ, други предприятия, които извършват услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води, осъществяват тези дейности съгласно изискванията на този закон.

Изискванията и критериите на които следва да отговаря едно дружество, за да стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системите и съоръженията, както и да предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане (чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите) в обособената територия са определени в наредба за изискванията и критериите за ВиК операторите и за квалификацията на персонала им (обн. ДВ бр. 9 от 2018 г.).

С наредбата се определят и професионалните и квалификационните изисквания към техническия персонал на ВиК операторите, както и условията и редът за провеждане на обучението му (чл. 198о, ал. 8 от Закона за водите).

Съгласно чл. 22 от Наредбата, компетентен орган, който съблюдава спазването и изпълнението на изискванията по глава втора с изключение на чл. 9, е Асоциацията по ВиК за съответната обособена територия (в случаите по чл. 198б, т. 2 от ЗВ) или от Общинския съвет (в случаите по чл. 198б, т. 3 от ЗВ).

Съгласно чл. 198б, т. 2 от ЗВ, управлението на ВиК системите се осъществява от Асоциацията по ВиК, в която участват държавата и една или повече общини - когато собствеността на ВиК системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини, а съгласно чл. 198б, т. 3 от ЗВ – от общинския съвет - когато в границите на обособената територия попадат ВиК системи - собственост само на една община.

По силата на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Възлагането на тези дейности, според чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите, се извършва с договор по реда на Закона за водите или по реда на Закона за концесиите.

В изпълнение на горните разпоредби между Асоциация по ВиК (в случаите по чл. 198б, т. 2 от ЗВ) или Общинския съвет (в случаите по чл. 198б, т. 3 от ЗВ) на обособена територия и ВиК оператор, опериращ на същата се сключва договор по реда на чл. 198п, ал. 1 от ЗВ за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги за срок от 15 години.

Контролът по изпълнение на договора се осъществява от председателя на асоциацията по ВиК – съответния областен управител (в случаите по чл. 198б, т. 2 от ЗВ) или от Общинския съвет (в случаите по чл. 198б, т. 3 от ЗВ).

Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗВ, управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите.

Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения – за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗВ, се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗВ, министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво.

В качеството си на принципал на търговските дружества – ВиК оператори с държавно участие, министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява програми за тяхното преструктуриране, сключва договорите за възлагане управлението и контрола, в които трябва да определя основни показатели за дейността на ВиК операторите в съответствие с одобрените от КЕВР бизнес планове и да контролира тяхното изпълнение; както и да осъществява контрол на дейността по предоставяне на услуги от ВиК операторите (чл. 10б, ал. 3 от ЗВ).

От своя страна КЕВР е специализиран държавен орган, независим от изпълнителната власт, който по реда на ЗРВКУ регулира качеството и цените на ВиК услугите, одобрява бизнес планове и контролира тяхното изпълнение, одобрява общите условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, и разглежда жалби на потребители свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ.

Комисията измерва и оценява качеството на предоставяните В и К услуги чрез показатели за качество (ПК). 15 основни ПК са определени в чл. 9, ал. 2 от ЗРВКУ, а пълният набор от показатели (общо 30), включително методологически изисквания за тяхното изчисление, са определени в Наредбата за регулиране на качеството на ВиК услугите (НРКВКУ). ПК се изчисляват общо за обособената територия на съответния ВиК оператор.

В НРКВКУ са определени дългосрочни нива, които ВиК секторът трябва да постигне в 10-годишен период. Преди началото на всеки 5-годишен регулаторен период, КЕВР определя индивидуални цели за всеки ПК за всеки ВиК оператор, които дружеството трябва да постигне в края на периода. ВиК операторите имат възможност в своите бизнес планове да предложат различни нива като предоставят необходимата обосновка.

Съгласно чл. 10,  ал. 1 от ЗРВКУ, В и К операторите разработват бизнес планове за 5-годишни периоди, които съдържат производствена, ремонтна, инвестиционна и социална програма, с техническа и икономическа част. ВиК операторите трябва да представят в КЕВР бизнес планове не по-късно от 6 месеца преди изтичането на последната година съгласно действащия бизнес план.

В чл. 11, ал. 1 от ЗРВКУ са определени условията, при които КЕВР може да одобри бизнес плана – ако годишните нива на ПК са разработени с оглед бъдещо постигане на дългосрочните нива на показателите; ако инвестиционната програма и разходите за експлоатация, поддръжка, ремонт и управление на В и К системите съответстват на техническата част на бизнес плана; ако предложените цени съответстват на останалите параметри от икономическата част на бизнес плана и на методиката за ценообразуване; и ако съответстват на принципите и задължителните разпоредби на този закон. КЕВР има правомощие да върне предложения бизнес план със задължителни указания за изменение.

Същевременно, изисквания по отношение подготовката на бизнес плановете на ВиК операторите са заложени и в ЗВ. Съгласно чл. 198м, ал. 1 от ЗВ, ВиК операторът изготвя бизнес плана въз основа на инвестиционните програми към регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации, а съгласно чл. 198м, ал. 2 от ЗВ, бизнес планът на съответния ВиК оператор се съгласува от асоциацията по ВиК или от общинския съвет. При несъответствие с генералните планове, инвестиционните програми и договорите за възлагане асоциацията по ВиК или общинският съвет го връща за доработка с мотивирано становище и указания.

В тази връзка, разглеждането и съгласуването на бизнес плана от съответната АВиК или Общински съвет по реда на ЗВ е задължително условие, за да започне неговото разглеждане и одобряване от КЕВР по реда на ЗРВКУ.

В НРВКУ са предвидени изисквания как да се процедира в случай, че съответната АВиК или Общински съвет не изпълнят своите задължения да разгледат и съгласуват бизнес плана, или съответно да го върнат за преработка, и след неговата корекция да го съгласуват. Те трябва да се произнесат в срока, определен в сключения с ВиК оператора договор. При неспазването на определения срок се счита, че бизнес планът е приет без възражения.

ЗРВКУ поставя условие за одобряване на цените на ВиК услугите – а именно одобряването на техническата и икономическата част на бизнес плановете (чл. 14, ал. 1). В тази връзка Комисията приема общо решение за одобряване както на представения бизнес план, така и на внесеното заявление за утвърждаване и одобряване на цени на ВиК услуги. Електронният ценови модел е част от електронния модел на бизнес плана, и е резултат от неговите параметри.

Комисията регулира цените на ВиК услугите по метода „Горна граница на цени“, при който КЕВР едновременно утвърждава цени на В и К оператора за първата година от регулаторния период и одобрява цени за следващите години от регулаторния период, които се изменят в края на ценовия период с инфлационен индекс, намален с коефициент Х.

Процедурата по изменение на одобрените цени се осъществява служебно от Комисията в края на всяка година, като чрез коефициент „Х“ ежегодно се отчитат редица различни параметри, включващи ефективността на съответния ВиК оператор (коефициент „Е“), реално отчетените разходи за експлоатация на нови активи или нови дейности (коефициент „Qр“), реално отчетените разходи за електроенергия при съобразяване постигнатите нива на относимите показатели за качество - загуби на вода, енергийна ефективност (коефициент „Qе“). Двукратно през регулаторния период се отчита и изпълнението на заложените в бизнес плана инвестиции (коефициент „Qи“) и постигнатите нива на 5 показателя за ефективност (коефициент „Y“). При констатирано неизпълнение на някой от заложените параметри е възможно и намаление на одобрените цени на ВиК услуги.

Част от процедурата за одобряване на цени на ВиК услуги е извършването на анализ на тяхната социална поносимост. Съгласно §1, ал. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ, „Социална поносимост на цената на В и К услугите“ е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответния регион.

КЕВР извършва анализ въз основа на наличните актуални данни от Националния статистически институт за паричен доход на лице от домакинство за съответната област, в която се предоставят ВиК услуги от съответния ВиК оператор.

Комисията не утвърждава цени на ВиК услуги в случай, че се надхвърля тяхната социална поносимост.

Важно е да се отбележи, че съгласно §1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ, Лицата по чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (а именно граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности) имат право на помощ в размер, съответстващ на месечния минимум вода, определен по ал. 1, т. 4.

Въпреки, че това законово изискване е въведено още през 2005 г., до момента съответните нормативни актове в областта на социалните дейности не са изменени, и заложеното в ЗРВКУ право на помощ не се предоставя.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗРВКУ, Комисията провежда контрол за съответствието на бизнес плана с изискванията на този закон; за изпълнението на показателите за качество на ВиК услугите, определени в бизнес плана; за прилагането на цените съгласно законовите изисквания; и за извършените разходи за постигане на показателите, заложени в бизнес плана.

ВиК операторите представят в КЕВР ежегодни доклади за изпълнението на одобрените бизнес планове, както и доклади съгласно правилата за регулаторна отчетност. Експерти от КЕВР проверяват отчетните доклади, като извършват планови и/или извънредни проверки включително и на място, и дават препоръки и указания на дружествата за подобряване на тяхната отчетност.  Докладите от извършваните проверки са публично достъпни на интернет страницата на КЕВР (https://www.dker.bg/bg/vik/pokazateli-za-kachestvo.html).

Ежегодно КЕВР публикува годишен доклад и сравнителен анализ на ВиК сектора, в който се представя подробна информация както за постигнатите нива от целия сектор (постигнати нива на показателите за качество, приходи, разходи, инвестиции и данни за активи), така и се представят индивидуални раздели за дружествата. Годишните доклади, както и докладите от извършваните проверки са публично достъпни на интернет страницата на КЕВР (https://www.dker.bg/bg/vik/pokazateli-za-kachestvo.html).

В допълнение, през електронния портал всеки потребител може бързо, лесно и удобно да провери постигнатите нива на показателите за качество на ВиК услугите чрез избор от падащо меню на съответния ВиК оператор и година. Постигнатите нива от съответния оператор са оцветени в цветовете на светофарната уредба спрямо сравняване с постигнатото ниво общо от сектора (https://portal.dker.bg/vik/otcheti).