„Пълната либерализация на електроенергийния пазар в България трябва да завърши до 2021 г., но за да стане това факт е необходимо да бъдат решени редица открити въпроси, които са сериозни предизвикателства за сектора. Този времеви хоризонт е в съответствие с вижданията на Европейската комисия,поради което българските институции и цялата енергийна общност трябва намерят решения, които да залегнат в предстоящи законодателни промени.“ Това заяви председателят на КЕВР доц. д-р Иван Иванов на дискусия, организирана от „Пъблик Сървисис“ ООД и интернет портала publics.bg, на която бяха разисквани най-належащите въпроси пред българската енергетика. Във форума участваха и заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков, заместник-председателят на парламентарната Комисия по енергетика Валентин Николов, представители на енергийни компании и браншови асоциации, големи индустриални потребители, работодателски организации и енергийни експерти.

Четири са основните предизвикателства пред пълната либерализация на електроенергийния пазар, заяви в презентацията си на форума ръководителят на КЕВР. Това са договорите с преференциални цени за изкупуване на електроенергия, модела на „единствен купувач“, прекратяването на регулираните цени и защитата на енергийно уязвимите потребители. Според него един от ключовите въпроси, които трябва да бъдат решени са т.нар. „договори за разлика“, които включват двете американски централи, производителите на ток от ВЕИ и от когенерации. Предложеният модел от Световната банка за такива договори крие редица рискове, тъй като Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ може да се окаже че не е в състояние да заплати разликата в цената. КЕВР застъпва прилагането на друг модел, предлаган от ЕК, при който въз основа на борсовите цени в региона се определя обоснована референтна цена, от която да се извърши плащането на производителите по преференциална цена.

По отношение на второто голямо предизвикателство – модела на „единствен купувач“, доц. Иванов коментира, че промяната на този модел трябва да следва логиката на либерализацията на пазара, но при всички случаи е важно да бъдат запазени определени функции от страна на НЕК. Необходимо е Приемане на пътна карта за поетапно прекратяване на регулираните цени на дребно до 2021 г. като за целта трябва да има законово определен краен срок за излизане на свободния пазар. Паралелно с това за битовите клиенти следва да се въведат платформа за сравнение на цените на електрическата енергия и опростени и разбираеми фактури. „Прекратяването на регулираните цени задължително изисква съответни промени в Закона за енергетиката“, които да бъдат предшествани от широка дискусия с всички заинтересовани участници на електроенергийния пазар“, подчерта доц. д-р Иван Иванов.

В презентацията си председателят на КЕВР представи виждането си, че срокът за излизането на небитовите потребители на свободния пазар пазара трябва да бъде най-късно до края на 2018 г., условие за което е осигуряването на ликвидност на свободния електроенергиен пазар. Ликвидността на борсата може да бъде постигната с предоставянето на нея на цялата произведена електроенергия от дружествата на БЕХ, като предварително се задели необходимата енергия за регулирания пазар. Следващата стъпка е на борсата поетапно да излязат и централите с дългосрочни договори, когенерациите и големи и малки ВЕИ, заяви доц. Иванов.

Във връзка с излизането на битовите потребители на свободния пазар, председателят на КЕВР подчерта, че в тази насока трябва да бъдат осъществени важни стъпки, които да бъдат фокусирани върху интересите на отделния потребител, в съответствие със заявения приоритет на ЕК в „Пакета за чиста енергия за европейските потребители“. Необходими са мерки за създаване на сертифицирана платформа, чрез която битовите потребители да могат да сравняват предлаганите им цени, доставчиците на електроенергия следва да съветват потребителите за подобряване на енергийната ефективността на домакинствата. Ръководителят на регуратора припомни, че съществува дефиниция за енергийно уязвими потребители и за критериите, по които те се разделят на отделни категории съобразно възраст, здравословно състояние и доход на домакинство. В резултат на съвместната работа на държавните институции и на ЕК е предложен пакет от финансови и нефинансови мерки за тяхната защита - въвеждане на специална тарифа за минимални нужди с 30 % по-ниска цена на енергийната услуга – до 100 Квтч месечно за домакинства на централно отопление и до 150 Ктч без ТЕЦ и др.

С либерализацията на електроенергийния пазар енергийният регулатор ще има нови, важни отговорности за наблюдение на целия електроенергиен пазар и предотвратяване на злоупотребите на него, каза председателят на КЕВР. В тази връзка той представи някои практически примери за нарушения, които налагат приемането на нови законови правомощия на регулатора за санкциониране на нерегламентирани сделки, предотвратяване на злоупотребата с вътрешна информация, опити за манипулация на пазара. Изнесена беше информация, че в развитите европейски страни има действаща законодателна уредба, предвиждаща високи финансова глоби, които стигат до няколко милиона евро, включително и санкции „лишаване от свобода“.

В рамките на проведената дискусия представители на частни компании поставиха редица въпроси, свързани с необходимостта от по-голяма яснота по детайлите на процеса на пълна либерализация, с ключовото значение на осигуряването на ликвидността на пазара, с приемане на ясна законова регламентация и разделение между енергийно бедни и уязвими потребители. По тези и други поставени въпроси, заедно с доц. Иван Иванов в дискусията участва и Пламен Младеновски, директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в енергийния регулатор.

Приложение: Презентация на председателя на КЕВР доц.д-р Иван Иванов: Предизвикателство пред електроенергийния сектор, които изискват законодателни промени