През следващите 10 години моделът на европейския електроенергиен пазар залага на повишаване на конкуренцията, гарантиране на избора на потребителите и прилагане на новите технологии
„Предстоящото председателство на Съвета на ЕС е реална възможност България да постави на разискване редица ключови теми, свързани с предизвикателствата пред Европейския енергиен съюз и да предложи решения за постигане на неговите цели през следващото десетилетие. В този смисъл дискусията между експертната общност, българските и европейските институции е изключително навременна и може да даде конкретни идеи и предложения.“ Това заяви председателят на КЕВР доц. Иван Иванов в първия ден на провежданата на 14 и 15 ноември 7-ма Регионална Конференция „България пред председателството на ЕК’2018 : Нови индустриални и енергийни политики“. В работата на форума с международно участие, организиран от Българския енергиен и минен форум под патронажа на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, участват представители на министерства, на ЕК, предприемачи, енергийни дружества-производители и търговци, експерти.
В презентацията си „Пакетът Чиста енергия и предизвикателствата пред българската енергетика“ доц. Иванов посочи като основни цели на Четвъртия енергиен пакет за периода 2020 – 2030 г. глобалното лидерство в областта на енергията от възобновяеми енергийни източници, гарантирането на справедливи сделки за потребителите и постигането на енергийна ефективност. Според него в центъра на енергийния пазар в пакета „Чиста енергия“ са правата на потребителите, премахването на тяхната неравнопоставеност спрямо енергийните компании, постигането на по-голяма достъпност, и по-добри цени за тях. Изтъкнато беше, че моделът на пазара на електрическа енергия през следващите 10 години предполага по-добра конкуренция, възможности за избор на потребителите, стимулиране на собственото производство на електроенергия, нарастване дела на ВЕИ, както и въвеждане на нови технологии /интелигентни мрежи, уреди и отопление, електромобили/.
„Реалистичен срок е до 2021 г. България да премине към пълна либерализация на пазара на електроенергия и по този начин да изпълни препоръката на ЕК за 5-годишен период, в който страните-членки на ЕС да постигнат пълна либерализация на енергийните си пазари“, подчерта председателят на КЕВР. Като предизвикателства пред българския пазар той посочи осигуряването на ликвидност на Българската независима енергийна борса, промяна на модела „единствен купувач“ и наличието на регулиран пазар на дребно. Според председателя на КЕВР наличието на договори с преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия е сред нерешените въпроси пред пълната либерализация на електроенергийния пазар. „На свободния пазар следва да излязат онези производители, които отговарят на насоките за развитие на енергетиката на ЕС. Това важи най-вече за ВЕИ и за когенерациите, но не и за дългосрочните договори, които са сключени в далечни години“, заяви той като уточни, че енергийният регулатор не е страна по тези договори.
Процесът на излизане на небитовите /стопански/ потребители на свободния пазар може окончателно да завърши до 2018 г., а за битовите потребители напълно реално е това да стане до 2021 година, каза председателят на КЕВР. Той изнесе данни за 2016 г., които сочат, че 86 000 небитови потребители са сменили доставчика си на електроенергия, което представлява 8,12 на сто от целия брой потребители. "Битовите потребители все още са предпазливи и неуверени по отношение на свободния пазар и само около 1000 души от тях са излезли на него. Енергийният регулатор направи всичко необходимо за да ускори този процес и прие специална Инструкция за смяна на доставчика, която от 1 април 2016 г. дава възможност на битовите потребители, при желание от тяхна страна, по опростен и изцяло безплатен начин да сменят своя доставчик“, каза председателят на КЕВР. Според него сериозно предизвикателство пред либерализацията на пазара е и наличието на висок дял на енергийно уязвимите потребители, което изисква конкретни решения от страна на държавата. Съгласно приетите дефиниции и критерии броят се определя на около 1,1 млн. души /близо 480 хил. домакинства/ и за тяхната подкрепа годишно са необходими близо 140 млн. лв. - 90 млн. лева по линия на досегашното социално подпомагане и още 50 млн. лева допълнително за уязвимите потребители, подчерта председателят на КЕВР доц. Иван Иванов.
