Ангажимент на държавата е да приложи и финансира пакет от мерки за защита на енергийно уязвимите потребители
„Цените на услугите в комуналния сектор следва да отговарят единствено на законовите разпоредби и на икономическа обоснованост, а не да бъдат подчинени на социални фактори, защото това неизбежно води да неблагоприятни последици, както за потребителите на тези услуги, така и за доставчиците. Натискът за намаляване на цените влошава финансовото състояние на енергийните компании, създава непрогнозируемост на икономическата среда и влошава инвестиционния климат в страната“. Това заяви председателят на КЕВР доц. Иван Иванов на конференция, посветена на превенцията на проблемните плащания в ютилити сектора. В презентацията си на тема: „Ценова политика на КЕВР. Конфликтът цени-покупателна способност: Какво е решението. Баланс на интересите на участниците в пазара“ той изложи основните принципи на водената от регулатора политика, насочена към защита на обществения интерес, намаляване и премахване на изкривяванията на пазара на услуги и на тарифните деформации в енергийния сектор, създаване на условия за конкуренция. "Решенията на регулатора са от дългосрочна полза за потребителите, защото последователното въвеждане на пазарни принципи гарантира устойчивост на цените и на качеството на предлаганите услуги. Нашият стремеж е тези цени да бъдат справедливи и прозрачни и да бъдат в строго съответствие с нормативната уредба“, подчерта ръководителят на енергийния регулатор.
Съществува конфликт между цени и покупателна способност на потребителите на услуги и решението на този проблем трябва да бъде свързано с постигането на баланс между интересите на страните, заяви доц. Иванов. Той посочи, че в процеса на пълната либерализация на енергийния пазар ролята на КЕВР за ценовото регулиране ще намалява, тъй като цените на електроенергията ще се определят изцяло от пазарните механизми. През този период регулаторът обаче ще има съществена роля в мерките за подготовка на потребителите за предизвикателствата на либерализирания пазар. Съгласно Третия енергиен пакет, ангажимент на всяка страна-членка на ЕС е да осигури адекватно подпомагане на енергийно уязвимите групи в хода на пълната либерализация на пазара, което ще гарантира, че пазарните промени ще станат без социални сътресения. Според доц. Иванов подобни мерки следва да имат временен характер и да действат през следващите близо 5 години до пълната либерализация на енергийния пазар. Той припомни, че работна група с участието на Министерство на енергетиката, КЕВР и представители на ЕК през 2016 г. разработи пакет от защитни мерки за уязвимите потребители. Предстои те да бъдат обсъдени и разширени с участието на експерти на Световната банка, след което да залегнат в националното законодателство.
Опитите за намаляване на цените на електроенергията в никакъв случай не са работещо решение в посока на подпомагане на нуждаещите се групи, бе категоричен доц.Иван Иванов. Защитните мерки следва да бъдат както финансови, така и нефинансови, въз основа на точно разписани критерии за обхвата на енергийно уязвимите потребители. "Помощите не трябва да се раздават механично и да са „на калпак“, а единствено според нуждите поради факта, че групата на енергийно уязвимите е по-многобройна от хората, които в момента получават енергийни помощи. По новите критерии към тях ще бъдат включени отделни групи съобразно социален статус, здравословно състояние и възраст - инвалиди, възрастни хора в отдалечени райони, семейства с деца с увреждания, изискващи чужда помощ, които разполагат с доходи над прага на бедност“, поясни ръководителят на КЕВР. Според него опитът показва, че при директните парични плащания получаваните средства не отиват по предназначение, а за покриване на други социални нужди и това налага разработвания механизъм да отчита това.
Като възможни варианти за подпомагане на енергийно уязвимите потребители доц. Иванов посочи въвеждане на разсрочено плащане на по-високите сметки за ток през отоплителния сезон. Друга опция е към заплащаната от всички потребители цена на електроенергията да се включи вид целева добавка, с цел да бъде формиран фонд за подпомагане на енергийно уязвимите потребители, което обаче крие опасност от разширяване на групата на уязвимите потребители. Най-работещият модел за подпомагане на енергийно бедните българи е чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика /МТСП/, за което са необходими около 140 млн. лева, посочи председателят на КЕВР. Сумата е с 50 млн. лв. повече от сегашните разходи, които МТСП ежегодно отделя за енергийни помощи на над 260 000 домакинства и самотно живеещи българи.
"Дългосрочната стратегическа мярка за подпомагане е разширяването на обхвата на мерките за енергийна ефективност на жилищата, защото е доказано, че санирането спестява на домакинствата до 30% от разходите за електроенергия. Има всички основания в програмата за саниране да настъпят промени и с приоритет да се ползват жилищата с преобладаващо енергийно бедни домакинства", посочи доц. Иван Иванов. Според него предстоящото повишаване на цените на ВиК услугите поради необходимост от мащабни инвестиции в сектора, е основание да бъде разработен пакет от мерки и за категорията "водно уязвими потребители“, в които водеща роля трябва да има Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Домакинствата също имат своята роля за ограничаването на разходите на вода, беше посочено в презентацията. Подобни мерки включват ефективното използване на водата, отстраняване на течове и загуби по ВиК мрежата и др.
