Отварянето на пазара за битовите потребители ще протича паралелно с обединението на регионалните пазари и енергийния преход
„Пълната либерализация на електроенергийния пазар и излизането на битовите потребители на свободния пазар до 2022 г. неминуемо ще протичат успоредно с процесите на пазарно обединение със съседните страни. За да бъде осъществено това в българското законодателство следва да бъдат внедрени редица европейски директиви, да бъде изработена Пътна карта за пълна либерализация и да се актуализира Енергийната стратегия“. Това заяви председателят на КЕВР доц. Иван Иванов по време на дискусията „15 години либерализация на електроенергийния пазар – пътят напред“. Проявата беше организирана от списание „Ютилитис“ и се проведе под патронажа на КЕВР по повод 20-та годишнина от създаването на регулатора.
В презентацията си „Към пълна либерализация на пазара на електроенергия – мерки, срокове и законови промени“ председателят на КЕВР заяви, че на дневен ред е определянето на ясен график и конкретни срокове за излизането на битовите потребители на свободния пазар. Изнесени бяха данни, че от началото на процеса на либерализацията преди 15 години, към 2018 г. регулираният пазар се е свил и вече е 38 %. Според него за да може през следващите години всички битови потребители поетапно да излязат на свободния пазар следва да бъде приета Пътна карта за пълна либерализация, в която основно място има предоговарянето на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия и мерките за защита на енергийно уязвимите потребители. В контекста на процеса по продължаване на либерализацията на пазара, доц. Иванов аргументира и предвижданите срокове в пакета „Чиста енергия за всички европейци“. До края на следващата 2020 г. в националното законодателство трябва да бъде въведена новата европейска директива за вътрешния пазар на електроенергия (Директива (EС) 2019/944), а до края на юни 2021 г. - директивата за насърчаване на енергията от ВЕИ (Директива (ЕС) 2018/2001). Преди това, до края на тази година, предстои утвърждаването на националния план „Климат и енергетика“. До 10 март следващата година в националното законодателство трябва да бъде въведена и евродирективата за енергийната характеристика на сградите (Директива (ЕС) 2018/44), а до 25 юни 2020 г. и директивата за енергийна ефективност (Директива (ЕС) 2018/2002).
„Необходим е нов подход към развитието на пазара на електроенергия и в тази връзка целта на посочените документи е пазарът да бъде напълно либерализиран и да функционира в условията на развита ефективна конкуренция“, подчерта ръководителят на енергийния регулатор. При този либерализиран пазар цените на електрическата енергия се формират въз основа на търсенето и предлагането, а потребителите вече имат основна роля и са активни клиенти. Важни характеристики на пазара са разширяващата се трансгранична търговия и адаптирането на мрежата към нарастващото производство на електроенергия от ВЕИ, изтъкна доц. Иван Иванов. Това от своя страна ще изисква и промени в Закона за енергетиката, като в това отношение председателят на КЕВР посочи необходимостта от изготвяне на график и срокове за премахване на регулираните цени. В същото време той подчерта, че за да не бъдат допуснати резки промени в цените за потребителите на регулиран пазар, след подробен анализ на данните от БНЕБ и от другите регионални борси, регулаторът планира да определи прогнозна пазарна цена на електроенергията, доближаваща се до реалната пазарна цена, с което ще бъде намалена и добавката „задължение за обществото“. Като абсурдни той определи прогнозите, че при пълното освобождаване на пазара за бита цените за крайните потребители ще нараснат с 20% и над 20%. Според него създаването на свързани пазари е фактор за избягване на резки ценови скокове, тъй като конкуренцията се превръща в доминиращ фактор и това неминуемо води до по-добри цени. Стабилността на цените е една от целите в Пакета „Чиста енергия“, заяви председателят на КЕВР. Съгласно Пакета ценовите разлики между различните борси на свързания пазар не трябва да надвишават индикативен праг от 2 евро/МВч и основен инструмент за това е създаването на регионални пазари и впоследствие - на обединен европейски пазар, каза председателят на КЕВР.
Като един от основните елементи на новата европейска визия на енергийните пазари в презентацията беше посочена новата роля на потребителите като активни участници в енергийния преход. За целта обаче са необходими промени в националното законодателство, уточни доц. Иванов. Потребителите ще могат да произвеждат, потребяват, акумулират и продават енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия. До 2026 г. смяната на доставчик трябва да става в рамките на 24 часа. Правата на потребителите ще са много по-ясно регламентирани като те ще имат възможност и за достъп до инструменти за сравняване на цени на електроенергията, ясна информация във фактурите за електроенергия, право на интелигентен измервателен уред, право на договор с динамична цена на електроенергията.
В заключение председателят на КЕВР доц. Иван Иванов подчерта, че промените в енергийната област и целият енергиен преход поставят нови цели пред националните регулаторни органи. Необходимо е те по-тясно да си сътрудничат с регулаторните органи на другите държави-членки, с ЕК и с ACER с цел развиването на конкурентен, гъвкав, сигурен и устойчив от екологична гледна точка вътрешен пазар.
В рамките на проведената дискусия доц. Иван Иванов отговори на поставени въпроси от страна участниците, свързани с борсовата търговия с електроенергия, предстоящи промени в нормативната регулаторна рамка във връзка със старта на търговията с природен газ и др.
