„Необходима е нова енергийна стратегия, която да даде фундаменталната визия на България за развитието на енергетиката и да дефинира стратегическите приоритети в този ключов сектор на икономиката. Документът трябва да бъде приет от Народното събрание и да формира рамката на националните усилия за пълната либерализация на електроенергийния пазар“. Това заяви председателят на КЕВР доц. д-р Иван Иванов на откриването на конференцията "Индустрия, енергетика и климатични промени 2017", организирана от индустриалния клъстер "Средногорие". По думите му с новата стратегия, която ще е съобразена с основните правила от Четвъртия енергиен пакет на ЕС и целите на Парижкото споразумение за енергетиката и климата, ще бъде ясно определена посоката за развитие на българската енергетика и ще бъде сложен край на споровете по един или друг енергиен проект, заяви той.
В своето изказване на форума председателят на КЕВР изтъкна, че либерализацията е процес и инструмент за постигане на големите цели в енергетиката на страната - създаване на свободен, предсказуем и устойчив енергиен пазар и устойчива регулаторна среда, което дава възможности енергийните компании да се развиват в условия на конкуренция и да бъдат финансово стабилни. Спирайки се на етапите на либерализацията на пазара, доц. Иванов прогнозира, че е реалистично до края на 2018 г. небитовите потребители да излязат на свободния пазар, а в 5-годишния период, препоръчан и от ЕК - до края на 2021 г., да бъде изцяло либерализиран пазара и за всички битови потребители. Същевременно той посочи, че важно значение за успеха на либерализацията има възможността цялата електроенергия да бъде закупувана свободно от борсата, което към момента не е факт. Това създава редица рискове при ускорена либерализация да се стигне до съществени проблеми в целия сектор, в т.ч. за някои големи дружества-производители на електроенергия, които могат да намалят своята конкурентоспособност и да възникнат сериозни проблеми при осигуряването на енергийния баланс на страната. Според доц. Иванов пълната либерализация на електроенергийния пазар следва да става поетапно и при осигуряване на всички необходими за това условия. Като важна предпоставка за успеха на либерализацията той изтъкна увеличаване на ликвидността на електроенергийната борса, което ще създаде предпоставки българският енергиен пазар да стане част от регионалния свободен електроенергиен пазар за района на Югоизточна Европа.
„С навлизането в решаващия етап на процеса на либерализация, КЕВР допринесе със своите нормативни актове за утвърждаване на доверието в либерализацията на пазара като гарантира прозрачност на вземаните решения и равнопоставеност на участниците. За регулатора от съществено значение е устойчивостта на регулаторната рамка и извършвания мониторинг на пазара в съответствие с действащите правила“, каза председателят на КЕВР. Подчертано беше, че Комисията е успяла по справедлив начин да разпредели тежестите от добавката "задължения към обществото" върху всички енергийни потребители и е създала нормативни предпоставки за старта на електроенергийната борса и за смяна на доставчика на електроенергия. Според доц. Иванов регулаторът до голяма степен е преодолял наследените тежки ценови деформации - кръстосаното субсидиране между топлинната и високоефективната електрическа енергия в когенерациите и кръстосаното субсидиране между битовите и небитовите потребители на регулирания пазар.
В заключение председателят на КЕВР подчерта необходимостта от продължаване на реформите на законодателно ниво, с приемане на съществени промени в Закона за енергетиката, включващи промяна на пазарния модел и на статута на НЕК като единствен купувач и създаване на пътна карта до пълната либерализация на пазара. „Успехът на либерализацията на пазара е невъзможен без практическо прилагане на пакет от мерки за защита на енергийно уязвими потребители по точни и ясни критерии и с осигурено финансиране чрез държавния бюджет. Тези мерки са практика в страните от ЕС и също следва да намерят място в предстоящите промени в Закона за енергетиката, защото това ще гарантира, че процесите на трансформация на пазара ще преминат без социални сътресения“, каза доц. Иван Иванов.
В конференцията участва и Пламен Младеновски, директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР. В презентацията си на тема : „Регулация и либерализация на електроенергийния пазар - европейски тенденции и национални проекции“ той акцентира върху състоянието и структурата на пазара на електроенергия като посочи, че по данни за 2016 г. едва 3 на сто от битовите потребители са излезли на свободния пазар. Очертани бяха предприетите от КЕВР реформи за подкрепа на либерализацията, сред които справедливо разпределение между всички потребители на разходите за добавката „Задължение към обществото“, ролята на промяната в ПТЕЕ за стартиране на борсовата търговия, утвърждаването на стандартизираните товарови профили, позволяващи улеснен механизъм битовите потребители да сменят своя доставчика. Като важен елемент от ангажиментите на регулатора беше очертана дейността по мониторинг на пазара на електроенергия при спазване на изискванията на REMIT като европейска рамка за контрол на пазарите на едро на електроенергия, осигуряваща прозрачност и интегритет на пазара и недопускаща злоупотреби от страна на участници. Според Пламен Младеновски необходимите реформи за ускорена либерализация включват промяна на пазарния модел, изготвяне на пътна карта на либерализацията, гарантиране на ликвидност на борсата, ускоряване на пазарното обединение. В заключение беше подчертано, че тези реформи изискват съвместните усилия на всички заинтересовани страни - пазарни участници, правителство и парламент, енергиен регулатор и БНЕБ.
