Председателят на КЕВР беше сред основните лектори на международната конференция "Либерализацията на електроенергийния пазар – България в регионален и европейски контекст"
"Постигането на пълна либерализация на електроенергийния пазар в България изисква редица предварителни стъпки, сред които разработване на нов пазарен модел, пътна карта и значими промени в Закона за енергетиката. Във вътрешен план от важно значение е ликвидността на борсовия пазар на електроенергия, а в регионален план – предприемане на стъпки за пазарно обединение". Това заяви председателят на КЕВР доц. д-р Иван Иванов пред участниците в започналата двудневна международна конференция "Либерализацията на електроенергийния пазар – България в регионален и европейски контекст". Форумът е организиран от Националната енергийна камара, с подкрепата на Института за енергиен мениджмънт. В работата му участват водещи енергийни експерти от Европа и представители на европейски институции, членове на правителството, представители на бизнеса, производители в енергийния сектор, синдикати, браншови и потребителски организации.
В презентацията си в рамките на Панел 1 – "Либерализация на пазара в България и Централна и Източна Европа в контекста на изискванията на ЕС", председателят на КЕВР подчерта, че през последните 2 години с активните усилия на парламента, на изпълнителната власт и енергийния регулатор бяха извършени значими реформи в енергийния сектор на страната – извършено беше справедливо разпределение на цената задължение към обществото, създаден беше Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Променени бяха Правилата за търговия с електроенергия и това даде нормативни възможности за старта на енергийната борса, а впоследствие чрез създаването на стандартизирани товарови профили битовите потребители получиха реалната възможност да излязат на свободния пазар, подчерта председателят на енергийния регулатор. Макар досега битовите потребители да не са се възползвали масово от тази възможност, през 2016 г. своя доставчик на електроенергия са сменили 85 хил. потребители, от които хиляда домакинства.
На дневен ред е създаването на нов пазарен модел, който на първо място включва промяна в статута на НЕК като обществен доставчик, подчерта доц. Иван Иванов. Тази промяна трябва да бъде съпроводена и с излизане на борсата на производителите на преференциални цени, което от своя страна трябва да е свързано с намаляване на сегмента на регулирания пазар, за да не възникне дефицит на електроенергия. Според него предстои на борсата да излязат големите ВЕИ и топлофикациите и едва на следващ етап този процес трябва да включи и малките ВЕИ, обединени в малки балансиращи групи, заяви председателят на КЕВР.
Необходима е нова, стабилна и дългосрочна енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г., тъй като сегашната стратегия се основава на нереалистични прогнози за нарастване на потреблението на електроенергия и включва реализирането на големи енергийни проекти, които са икономически и финансово необосновани, каза в презентацията си доц. Иван Иванов. В новата енергийна стратегия трябва да бъдат отчетени новите цели на ЕС, заложени в създаването на Европейския енергиен съюз. Нужен е реализъм на поставените национални цели – необходимост единствено от заместващи мощности с оглед на хронично свръхпроизводство, акцент върху повишаване на енергийната ефективност, облекчаване на финансовото състояние на НЕК, 71% от задълженията на която се формират в резултат на разходите за мегапроектите АЕЦ "Белене" /1,3 млрд. лв./ и "Цанков камък" /984 млрд. лв./ Предстои да бъдат решени и въпросите с преференциалните цени за ВЕИ, заводските топлоцентрали и ТЕЦ-овете в страната и в тази връзка голямо значение придобива въпросът какъв модел за договорите за разлики ще бъде избран , обясни Иван Иванов.
Като едно от сериозните предизвикателства в процеса на пълната либерализация председателят на енергийния регулатор посочи решаването на проблема с енергийно уязвимите потребители. Разработените мерки през 2016 г. съвместно от Министерство на енергетиката, КЕВР и ЕК са в синхрон с европейските директиви и предстои този въпрос да бъде окончателно решен с належащи законови промени, посочи доц. Иванов. Спирайки се на ролята на енергийния регулатор след либерализирането на електроенергийния пазар, той очерта като негови основни функции осъществяването на мониторинг на пазара на електроенергия, контрола върху издадените лицензии, определянето на добавката задължение към обществото и регулирането на мрежовите тарифи.
Наред със състоянието на либерализацията на пазара на основата на натрупаната практика, сред останалите теми на проявата са също предизвикателствата пред страните и бизнеса, както и социалното измерение на реформите в контекста на енергийните политики на Европейския съюз. В специализираните панели като лектори на конференцията участват директорът на ACER (Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори) Алберто Поточниг, Янез Копач, директор на секретариата на Енергийната общност, Кристиан Руби, генерален секретар на EURELECTRIC, проф. Пипо Ранчи, главен съветник във Флорентинското училище за регулиране в Италия, Стивън Уудхаус от Pöyry Management Consulting, Великобритания, Фабиен Рок - Старши вицепрезидент, Compass Lexecon офис Париж, Константин Константинов, главен изпълнителен директор на Българска независима енергийна борса и др.
Либерализация на електроенергийния пазар в България в контекста на изискванията на ЕС
