Водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не неговото предназначение   

    Електроснабдителните дружества не следва да отказват промяна на статута на клиента по отношение на ползваната в обекта електрическа енергия и да го обвързват задължително с промяна на предназначението на обекта по реда на ЗУТ. При наличие на декларирано желание от клиент и предоставяне от негова страна на изискващите се от действащата нормативна уредба документи, дружествата прилагат законовата уредба, която извежда като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не неговото предназначение. 

    Това се посочва в изпратено писмо на КЕВР до ръководствата на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД и „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, с което се оповестява създадената практика на Комисията за енергийно и водно регулиране при решаване на подобни спорове.  Писмото е прието от регулатора с решение по протокол № 188 от 12.09.2017 г. във връзка с постъпващите в КЕВР многобройни жалби на клиенти, собственици и/или ползватели на обекти с нежилищно предназначение по смисъла на ЗУТ, срещу електроснабдителни дружества, които отказват да сменят предназначението на ползваната в обектите електрическа енергия, без предварително да бъде променен статутът на обекта. Посочва се, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. В т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година, съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, а „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди и включва производители и клиенти на едро.

    В писмото на КЕВР изрично се подчертава, че направеното в Закона за енергетиката разделение на два вида клиенти е в зависимост от различните нужди, които те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, където ще я потребяват. За клиента е налице право да ползва електрическата енергия за битови или за стопански нужди, както и право да предприема действия по промяна на предназначението на цялата или част от използваната електрическа енергия (от небитова на битова или обратно) на територията на един обект. Подобни критерии за дефиниране на клиентите са заложени и в одобрените от Комисията Общи условия на трите електроснабдителни дружества по договорите за продажба на електрическа енергия.

    Следвайки изцяло законовите изисквания, в своята практика по приемане на решения по постъпили жалби на клиенти срещу електроснабдителни дружества, КЕВР прилага като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент именно нуждите, за които се ползва електрическата енергия в определен обект, а не неговото предназначение. В тази връзка становището на Комисията е, че промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта, по реда и при условията на ЗУТ.  Тази практика на регулатора при разрешаване на спорове между клиенти и електроснабдителни дружества относно предназначението на ползваната електрическа енергия се потвърждава и от съществуващата съдебна практика, се посочва в писмото на КЕВР до ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД и „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД.