Ролята на националните регулаторни органи в енергийния пазар на ЕС след 2020 г. в контекста на Пакета „Чиста Енергия за всички европейци“ и създаването на работещ Енергиен съюз бяха акцентите на проведената конференция в Европейския Парламент. Форумът се състоя на 27 септември 2017 г. в Брюксел и в него участва делегация на КЕВР, водена от члена на регулатора Евгения Харитонова. В състава на делегацията бяха и експерти от специализираните дирекции на българския регулатор.
Конференцията в Европейския Парламент беше организирана със съдействието и подкрепата на председателя на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент Искра Михайлова, която беше и един от докладчиците. Изказвания по отделни теми направиха и председатели на комисии на Европейския парламент, ръководители на ГД „Енергетика“ на ЕК, на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори /ACEР/ и на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER).
Във видеообръщение към участниците, вицепрезидентът на Европейската Комисия Марош Шевчович очерта основните приоритети на Енергийния съюз. „Няма как това събитие да бъде по-навременно“, заяви той и информира, че ЕК вече е направила основните си предложения за структурните реформи на европейския енергиен пазар и в момента тече ключовата фаза на обсъждания с Европейския Парламент.
Председателят на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и бивш председател на Европейския Парламент Йежи Бузек представи напредъка по Пакета „Чиста Енергия за всички европейци“. Той подчерта, че главния приоритет на Пакета е фокусиран върху правата на потребителите на енергия и изтъкна важната роля, която България ще има при обсъждане на предложенията в качеството си на ротационен председател на ЕС.
В изказването си на конференцията ръководителят на делегацията на КЕВР Евгения Харитонова очерта развитието на електроенергийния сектор в България в посока на пълна либерализация, както и мерките за защита на енергийно уязвимите потребители. В презентацията си тя представи анализ на структурата и състоянието на българския електроенергиен пазар и изтъкна важната роля на Българската енергийна борса като фактор за търговия на изцяло пазарни принципи и на конкурентни начала. Като основни предизвикателства за пълната либерализация на българския електроенергиен пазар Евгения Харитонова посочи наличието на дългосрочните договори за изкупуване, статута на НЕК като единствен купувач, регулираните цени на електроенергията и високия процент на енергийно уязвимите потребители. За тяхната защита българската държава, съвместно с ЕК и Световната банка, разработи пакет от мерки, които включват както финансови, така и нефинансови инструменти, допълни тя. С цел пълната либерализация на електроенергийния пазар, до края на 2017 г. предстои да бъдат гласувани законодателни промени, с които да се начертае новия пазарен модел и да бъдат приети по законов път мерки за защита на уязвимите потребители. На дневен ред е и приемането на Пътна карта за поетапно за премахване на регулираните цени на електроенергията през следващите няколко години. Спирайки се на функциите на енергийния регулатор след пълната либерализация на пазара, Евгения Харитонова посочи, че те ще обхванат лицензирането на участниците в него, контрола по изпълнение на лицензионните им задължения, определянето на мрежовите тарифи и на цената „задължение към обществото“, осъществяването на мониторинг и контрол на пазара на електроенергия, в т.ч. и разследването на евентуални манипулации от участници.
Във Втория тематичен панел на конференцията, посветен на засилване на ролята на националните регулаторни органи на трансгранично ниво, директорът на Европейската Агенция за сътрудничество на енергийните регулатори Алберто Поточник представи новите компетенции на организацията, а вицепрезидентът на Съвета на европейските енергийни регулатори /CEER/ Мари-Пиер Факониер очерта предизвикателствата пред националните регулаторни органи. Доклад изнесе и председателят на Комисията по регионално развитие на Европейския Парламент Искра Михайлова. В него тя се спря на въздействието на трансграничното енергийно сътрудничество върху развитието на пограничните региони.